Иконата е проявление на свещеното предание на църквата и изцяло съответства на словото на писанието.

„Това, което думата съобщава чрез звука, нарисуваното го изразява чрез образа” казва Св. Василий Велики. Думата икона има гръцки произход и означава образ, портрет. Иконите отразяват живота на Църквата, допълват и обясняват богослужението.

Иконата е „богословие в образи”.

Според църковното предание първата икона е била неръкотворния образ на Спасителя, в чието създаване не са участвали човешки ръце.

По време на земния път на Исус Христос, управителят на град Едеса – княз Авгар, който бил тежко болен, чул за изцеленията и чудесата, които прави Христос. Авгар изпратил живописец да изобрази Спасителя, но лицето на Исус така сияело, че художникът не можал да го нарисува. Тогава Христос измил лицето си и го избърсал в платното на което се отпечатал Неговият Божествен Лик. Виждайки Христовия образ Авгар се излекувал.

Според преданието, когато Пресветата Дева видяла своя образ казала: „Благодатта на родения от мен и моята милост ще бъдат с тези икони.”

В църковната живопис се следва така наречения „канон”.

Затова Църквата винаги се е придържала не толкова към художествената стойност на образа, а към неговата истинност. Във Византийския иконописен канон са строго определени композициите и сюжетите от Светото писание:

• изобразяването на пропорциите на фигурите,
• цялостния вид и израз на лицата на светците,
• цветовата палитра,
• външността на светеца и живописната техника.

Ръчно рисувани икони

Ръчно рисувани икони – Ръчно рисуваните икони трябва да бъдат направени с натурални бои върху твърда и здрава дървена повърхност. Следва платно и грунд, който много често се покрива изцяло със слой злато. Прави се контуриране на изображението и изграждането в цвят. Върху цветния слой се нанася защитен лак. Рисунката на светците и техните пропорции съзнателно се нарушавали.

Лицата се издължавали, челото рисували високо, а устните малки. Очите бадемовидни и по-големи, а погледът строг и отнесен. Всичко освен лицата и ръцете се рисувало покрито под гънките на облеклото. Външността и позата, в която всеки светец трябва да се изобразява са строго определени. Придаването на обем в изобразяването на светците е нежелателно. Тъй като вниманието не трябва да е насочено към телесното, тленното, а към духовното.

Фигурите са двуизмерни. Фонът зад изображението обикновено е златен с надписи от Свещеното писание и името на светеца. Следва се „обратна перспектива”.