Средства, с които се предава духовна реалност в иконата

Средства, с които се предава духовна реалност в иконата

Божествената благодат не се предава с никакви човешки средства. В иконата тя може да бъде представена само символично с помощта на формите, цветовете, линиите и контурите. Иконността се състои предимно в това, как се изобразява, т.е. с какви средства се представя светостта на изображението. Иконата трябва да отговаря на свещените текстове. В писанията на отците, както и в житията на светиите, често се намират свидетелства за светлина, с която сияели лицата на светците в момента на върховно прославяне, както лицето на Мойсей сияело при слизането му от Синай, така че той трябвало да го покрие, понеже народът не можел да издържи на ослепителния блясък.

Иконата предава явлението на светлината чрез ореола или нимба, който е нагледен знак за изобразяване на определено явление от духовния свят. След като е невъзможно да се изобрази пряко подобна слънчева светлина, единственият начин да се предаде живописно е да се нарисува кръг, разрез на тази сферична светлина, както е при Икони на Света Богородица, Икони на Исус Христос и всички останали Икони на светци.

Ореолът трябва да отразява излъчването и сиянието на лицето. Ореолът не е единственият белег, който различава иконата от други изображения: той е иконографско средство, външен израз на светостта, свидетелство за светлината. Дори ако ореолът в иконата бъде различен – както се вижда в Икона на Свети Йоан Кръстител и Икона на Света Богородица „Пътеводителка“, тя пак си остава икона и ясно се различава от всички останали изображения: по формите, очертанията, по цветовете си тя показва иносказателно и символично вътрешното състояние на човека, чийто лик „блести по-силно от слънцето“, сияе с благодатна светлина.

Post Comment